Информация за ситуацията

По повод пандемията COVID-19 европейските правителства взимат мерки да защитят здравето и живота на милиони жители във връзка с настоящите и очакваните потребности, въз основа на научни сведения, епидемиологични модели, взаимно учене от други държави и нови медицински открития. В медиите се споделят примери за солидарност и отговорно поведение от страна на много хора, фирми и правителства, което се случва на фона на все по-голям брой хора инфектирани и починали от вируса.

Надеждата е, че различните предприети и планирани в Европа мерки ще са достатъчни. Но в определен момент ресурсите може да се окажат недостатъчни и е възможно да бъде въведена триажна система за управление и балансиране на употребата на ограничени ресурси за покриване на здравните потребности. Това вече е започнало да се случва в някои държави. Следователно, осигуряването на еднакво ниво на здравеопазване, лечение и подкрепа на всички, включително най-уязвимите членове на обществото, може да стане предизвикателство.

В същото време отчитаме не само логистичните проблеми, пред които са изправени лекари и здравни специалисти в необходимостта да се предпазят, но също така и психологическото и емоционално въздействие и етичните дилеми, с които е вероятно да се сблъскат, когато ресурсите са недостатъчни и трябва да се взимат решения на живот и смърт. Ако и когато се наложи да се триажна система, за спокойствието на всички това трябва да се случи по начин, който е етически, социално и правно обоснован.

Неприемливо и противоречащо на множество правни и етични насоки и конвенции е да се дискриминира въз основа на лични характеристики или ситуацията (включително възраст, пол, полова идентичност, социална и етническа принадлежност, увреждане, социално-икономически статус и местоживеене) и да се класифицират човешки животи на базата на ценностни съждения или допускания за качеството на живот. Отказването на лечение по време на бедствена ситуация като настоящата пандемия не е непременно еквивалентно на отказване на помощ на човек в смъртна опасност. Въпреки това, несправедливи процедури за разпределяне на недостатъчни ресурси (напр. въз основа на дискриминация и ценностни съждения) може да представляват нарушаване на човешките права.

Позицията на Алцхаймер Европа

Позицията на Алцхаймер Европа по въпроса с триаж на пациенти в контекста на достъп до интензивни грижи по време на пандемията COVID-19 е както следва:

Алцхаймер Европа подчертава своята ангажираност към основан на правата на човека подход към деменцията и твърдото си убеждение, че след диагнозата хората с деменция могат да изживеят много години смислено съществуване с високо качество на живот. Следователно диагнозата на деменцията сама по себе си никога не трябва да е причина за отказ на хората на достъп до лечение, грижи и подкрепа.

Правителствата и здравните системи трябва да предприемат всички необходими мерки за осигуряване на необходимата инфраструктура (в допълнение към достатъчно човешки ресурси) с цел избягване на необходимостта от триажни решения.

Всички, независимо дали получават или не интензивни грижи, трябва да бъдат третирани със съчувствие и уважение към човешкото достойнство, както и към техните обичаи, духовни възгледи и религия, и да им бъдат предоставени, в случай на необходимост, болкоуспокояващи, упойка и/или палиативни грижи.

Решенията, свързани с достъп до, или оттегляне на интензивни грижи (включително, но не само животоспасяващо и животоподдържащо лечение) по време на пандемията COVID-19:

• трябва да се основава на оценка на индивидуалната прогноза на пациента, а не на това дали той / тя има определена диагноза или на обобщени предположения / стереотипи за влиянието на определена диагноза (напр. Деменция) върху общото здравословно състояние, продължителност на живота или шансове за оцеляване;
• не трябва да се основават на немедицински критерии (включително възраст, пол, полова идентичност, етническа принадлежност и семейно положение) и на ценностни съждения (напр. относно вероятната продължителност на живота, допускания за качеството на живот, потенциален бъдещ принос към обществото и тн.);
• не трябва да се основават на това, дали пациентите имат или нямат COVID-19;
• трябва да вземат предвид настоящите желания на хората и ако това не е възможно, желания, които са известни или са били изразени на по-ранен етап (напр. изразени в авансова директива или комуникирани от роднини или партньори), но не и техните предполагаеми желания;
• трябва да отчита принципите и насоките за палиативни грижи;
• трябва да се взимат въз основа на тройно одобрение, а именно от най-малко двама квалифицирани медицински лекари с опит в интензивно лечение, плюс един друг здравен специалист (напр. медицинска сестра или професионален болногледач);
• трябва да бъдат редовно ревизирани във връзка с промени в прогнозите за пациента, наличността на различни и новооткрити алтернативи за лечение и наличността на ресурси;
• трябва да бъдат добре документирани (напр. да включват подробности относно причините за решението и от кого е било взето), с дата и подписани.

Процесът на управление на и достъп до интензивни грижи по време на COVID-19 трябва да бъде прозрачен и достъпен за широката общественост.

Тази позиция беше приета от Алцхаймер Европа на 3 април 2020 г.