Какво да предприема, ако се притеснявам от

загуба на паметта или от вероятност за Алцхаймер?

Ако сте притеснени относно промени в паметта или мисленето ви, или изменения в усещанията, поведението, настроенията или движенията ви, кото не ви се струват обичайни и нормални за вас самие или за ваш близък (вижте 10 ранни симптоми за повече информация), говорете с лекар. Личният ви лекар може да направи първоначална оценка на състоянието ви и да ви насочи към подходящите специалисти, които да могат да ви помогнат с правилните тестове и изследвания за максимално точна диагноза:

• Невролог – специалист по мозъчните и нервните заболявания
• Психиатър – специалист по заболяванията, засягащи настроенията или начина, по който работи умът;
• Психолог – има специализирани умения да тества паметта и останалите умствени функции.

Със сигурност ли става въпрос за Алцхаймер?

Да се стигне до това заключение не е толкова лесно. Всъщност единсвеният сигурен начин е аутопсия след смъртта на пациента. Преди това максимално точната диагноза може да даде много голяма вероятност за наличието именно на болестта на Алцхаймер. Болестта на Алцхаймер е вид деменция и обикновено диагностицирането протича по метода на отхвърлянето, т.е. като се изключат другите видове деменции. Например депресията и деменцията могат да иматподобни прояви затова важно специалист да може точно да разграничи разликата между двете – и двете се характеризират с влошена запомняне и с липса на интерес/апатия.

За да диагностицира наличието на

болестта на Алцхаймер, лекарят може да:

• задава въпроси за цялостното ви здравословно състояние, здравословни проблеми в миналото, способността да се справяте с ецедневните си дейности, прояви на промяна в поведението и личността ви;
• да проведе тестове, които да проверят способността ви да запаметявате, да решавате проблеми, да задържате вниманието си, да броите, да използвате реч и език;
• да ви изпрати на стандартни медицински тестове (кръв, урина), за да установи евентуални други причини за проблема;
• да ви изпрати на специализирани изследвания: преглед на скенер, омпютърна томография или изследване на ядрено-магнитен резонанс.

Дори при потвърдена диагноза за наличието на болестта на Алцхаймер, може би бихте предпочели да потърсите и второ мнение. Диагностицирането на проблеми, свързани с паметта и мисленето, може да бъде много предизвикателно дори за специалисти. Допълнително медицинско мнение може да е от полза за потвърждаване на диагнозата. Повечето доктори са съзнателни за ползата от второ професионално мнение и биха споделили вашите изследвания, ако им позволите.

Къде могат да поставят точна диагноза?

В България заболяването може да бъде доказано с максимална сигурност във следните медицински заведения:

1. УМБАЛ “Александровска”- 02/923 0251, 02/923 0752, 02/923 0949
   МБАЛНП “Св. Наум”, по-известна като болницата на 4-и километър 02/9702-230, 02/9702-181, 02/9702-182
   
2. МБАЛ „НКБ” – гр.София (Трета Градска) 02/9211 241
3. УМБАЛ „Св. Георги” – гр. Пловдив 0894 47 92 62 от 08 00 до
   12 00
4. УМБАЛ „Св. Марина” – гр. Варна 052/978 313
   
5. УМБАЛ гр. Плевен – 064/886 280, 064/886 348, 064/886 265

Това са и болниците, в които специализираните комисии по неврология, определени от НЗОК, издават протоколите, необходими за реимбурсацията на някои от лекарствата за болестта от Алцхаймер.

Ранна диагностика и каква е ползата от нея?

Ранната и акуратна диагностика е приоритет в световен мащаб като един от най-важните елементи за справяне с проблемите на болестта на Алцхаймер.
Най-напред ранното откриване на болестта позволява и ранно третиране, което може да запази функциите на болния по-дълго време и същевременно да забави навлизането в по-напреднал стадий. За съжаление процесът на заболяването все още не може да бъде обърнат. Но освен медикаментите съществуват и ред физически и когнитивни (свързани с паметта) практики, които могат да помогнат за възможно най-бавно развитие на симптомте.
Освен това ранното диагностициране помага на хората с болестта на Алцхаймер и техните семейства да:

• планират бъдещето
• да започнат активна работа за максимално забавяне на болестта – здравословен начин на живот, ежедневен тренинг на паметта, подходяща физическа тренировка
• да помислят как да устроят живота си занапред, така че да отговаря максимално на нуждите на болния
• да се погрижат за финансовите и правни въпроси с оглед на бъдещето