Алойс Алцхаймер е роден през 1864 г. в Южна Германия. Завършва медицина през 1887 г. Заинтригуван в проучванията на кората на човешкия мозък, започва работа в психиатрична клиника във Франкфурт на Майн. С времето изследователският му интерес се усилва и Алцхаймер става помощник на прочутия психиатър проф. Емил Краепелин в Медицинското училище в Мюнхен, където има възможността да съчетае изследователската и медицинската си практика. Там създава и лаборатория за изследване на мозъка. В следващите години прави множество изследвания и публикува редица статии, но името му добива популярност едва през 1907 г. след като по време на лекция представя “необикновена болест на мозъчната кора”. Потърпевша от новооткритото заболяване била 50-годишна жена, която постепенно започнала да страда от загуба на паметта, дезориентация и халюцинации. Жената починала на 56-годишна възраст в последствие на болестта. Четири години по-късно заболяването е кръстено на своя откривате по предложение на проф. Краепелин.
През 1913 г. Алойс Алцхаймер вече заема висока длъжност в департамента по психология в университета Фридрих-Вилхелм. В разцвета на своята кариера талантливият учен е покосен от тежка простуда усложнена от проблеми със сърцето. Алцхаймер така и не се възстановява и си отива от този свят през 1915 г. на 51-годишна възраст. Погребан е близо до съпругата си в Еврейските гробища във Франкфурт на Майн.
След него остава да живее само името му, станало синоноим на едно от нелечимите заболявания. Първоначално с термина болест на Алцхаймер се обозначавали само болни с много рязко проявени симптоми в значително ранна възраст, т.е. преди 65 години. Пациенти със същите или сходни симптоми, но на възраст над 65 години, били диагностицирани като болни от сенилна деменция. С напредване на науката и изследванията на процесите, протичащи в мозъка и мозъчната кора при болни от двете заболявания, позволяват да се докаже, че всъщност става въпрос за едно и също заболяване. То обаче се дели на две подгрупи като и двете днес носят името на своя откривател – болест на Алцхаймер с ранно начало (между 50-65 години) и болест на Алцхаймер с късно начало (след 65 години). В последствие това възрастово разделение е обвързано и със специфичност в неврологичните, когнитивните, лабораторните и невроизобразяващите изследвания и е един от първите поводи да се заговори за многообразието в проявленията на болестта.