0898 444 027 office@alzheimer-bg.org

Проучвания

Проучванията в областта на деменциите придобиват през последните години изключително значение, поради нарастването на продължителността на живота на хората. Заболеваемостта нараства значително с възрастта, като се удвоява за всеки 5 години след 60 годишна възраст. В настоящия момент в света 5-10% от населението между 65 и 79 годишна възраст и 20-30% от населението между 80 и 95 години боледува от деменция.
 
Болестта на Алцхаймер (БА) е най-честата причина за възникване на деменция в третата възраст (50-60%). Следват съдовата деменция (СД), която е причина за 15-20% от деменциите, смесената форма (СмД) на деменция (10-15%), фронто-темпоралната деменция (5-10%), подкоровите дегенеративни деменции (5-10%). Останалите форми на деменция представляват общо 5% от всички деменции.
 
През последните 10-15 години Световната Здравна Организация алармира за непрекъснато нарастващия брой дементно болни, което доведе до символичното квалифициране на деменциите като “епидемията на 21ви век”. Единодушно е становището на експертите, че деменцията е един от най-значимите здравни и социални проблеми, нареждайки се до съдовите и онкологични заболявания. Само в САЩ, болните страдащи от различни форми на деменция са приблизително 4 милиона души, като финансовите разходи за тези болни са над 100 милиарда долара годишно. Подобно е състоянието и в страните от Европейския Съюз. Като пример, достатъчно е да споменем, че през 1998 г. във Франция са отчетени 148 000 нови случаи на деменция (от които 100 000 с БА), в сравнение с 2 500 нови случаи със СПИН. Въпреки многобройните здравни звена за диагноза и лечение на деменциите създадени към всяка по-голяма неврологична или геронтологична клиника, голям процент от тези болни достига късно до компетентна медицинска помощ. Поради това, френското здравно министерство постави БА сред най-значимите здравни проблеми и реши да отдели, за следващите 4 години (до 2005 г.), допълнително 1 млрд и 200 млн франка за разширяване на мрежата от здравни звена за диагноза и обгрижване на тези болни, като специално внимание се отделя на ранната диагноза на болестта.
 
Въпреки че у нас липсват епидемиологични проучвания за болестта на Алцхаймер, изследвания в съседни на България страни, не показват значими разлики от тези проценти. Това дава основание да използваме данните от големите европейски епидемиологични проучвания, за приблизително пресмятане на случаите с деменция в нашата страна. Резултатите показват, че в България има около 90-100 000 болни страдащи от различни форми на деменция, а тези с болестта на Алцхаймер са приблизително 60-70 000. Предвид високата честота на исхемични мозъчни инсулти в нашата страна може да се очаква по-висок брой случаи със СД, както и относително по-висок процент болни със СмД, за сметка на случаите с “чиста” БА.
 
Изключителната медико-социална значимост на това опустошаващо човешкия интелект състояние е резултат както от високата заболеваемост и прогресивната загуба на автономията на болните, така и от спецификата на необходимите грижи, изискващи изключителни здравни, морални и финансови разходи.
 
Изправени пред този значим медико-социален проблем и правейки рекапитулация на проучванията от последните 10 години, ни обхваща едновременно чувство на неудовлетвореност от постигнатото и надежда за бъдещето, основана на реални хипотези. Неудовлетвореността произтича от факта, че арсеналът от терапевтични възможности при БА и СД продължава да е съсредоточен около симптоматичното повлияване на когнитивния дефицит. Лечението води до временно подобрение на когнитивните функции и забавяне прогресията на тези форми на деменция. Значителен брой молекули са в процес на интензивни проучвания и дават надежда за едно по-радикално повлияване хода на дементния синдром, но резултатите са предимно на ниво експериментални проучвания при опитни животни.
 
В очакване на тези нови терапевтични стратегии при БА и СД, голям успех беше постигнат в насока надеждна диагностика в началния или дори предементен стадий на тези заболявания.