Пресконференция на тема: Социално-икономическата цена на болестта на Алцхаймер в България
На проведената пресконференця бяха представени резултатите от изследване по проект ”Няма време за губене”. Изследването беше проведено сред извадка от 127 души и беше насочено към проучване на социално-икономическата цена на болестта на Алцхаймер в България.
Ще си позволим да представим на кратко резултатите от него:
Доходи на домакинство
• Среден месечен доход на домакинство 827 лв. на месец (мин.300, мкс.1 700).
• Среден ресурс на човек от домакинство на месец – около 300 лв. (мин. 125, макс 650).(изчислението е на база доход на домакинство/ брой членове в домакинство)
• 2- ра фаза – 50%, 3-та фаза – 33%.

Проблеми с диагнозата:
• Време за поставяне на правилната диагноза:
– 1 седмица до 3 месеца – 52 %
– повече от 6 месеца – 31% (14% – 1 година; 8% – 3 години
• Цена на диагнозата:
– 32% – НЗОК покрива всички или част от разноските;
– средни разходи непокрити от НЗОК – 252лв.

Цена на лекарства
• Средна цена на месец – 159лв. (абсолютна стойност).
– за 1-ва фаза – 90, за 2-ра и 3-та фаза – около 155 лв. на месец.
• Цената на лекарствата като процент от ресурси за човек от домакинството
-средно 60% (мин.12%, макс.180 %)

Разход на време• Грижата за болния отнема средно по 15 часа на ден.
• 21% гледат болния сами; 50 % с помощта на други хора от домакинството.
• 20% наемат платена помощ, която струва средно 267 лв. на месец .
(мин.0 лв. – макс. 800 лв.)
• 1 случай, в който инвалид с 100% се
грижи за болен в 3-та фаза на болестта на Алцхаймер

Проблемите с грижите за болния• 27% не са знаели къде да потърсят професионална помощ;
• 47% нямат необходимата информация как да се грижат за болния;
• 42% нямат необходимите умения и способности;
• 14 % имат цялата подкрепа, от която се нуждаят;
• 85 % са попадали в ситуация, в която не знаят какво да правят.

Промени в живота:
• 88% нямат време за себе си;
• 72% нямат време за семейството;
• 82 % нямат време за приятели;
• 63 % имат повече конфликти в семейството;
• 53 % семейството се е сплотило;
• 100 % постоянно се тревожат за болния;
• 48 % се тревожат за собствената си безопасност и тази на семейството си;
• 69% никога не ходят на почивка.

Очаквана подкрепа
• Информационно-консултативни центрове -100%, силно съгласни – 83%;
• Групи за взаимопомощ –91%.Силно съгласни 77%;
• Дневни центрове – 100%, силно съгласни – 82%;
• Специализиран персонал за дома – 91%, силно съгласен – 74 %
• Специализирани центрове за последния стадий – 97 %, силно съгласни – 89%
• Реимбурсация на лекарства – 100%, силно съгласни – 89%;
• Реимбурсация на платена помощ в дома – 97%, силно съгласни – 79%

Препоръки от семействата:
• Психолози и психотерапевти за грижещите се и за болния;
• По-добра информираност и компетентност на личните лекари;
• По-голяма заинтересованост и по-добро отношение от страна на личните лекари;
• Специализиран сайт с форум за обмяна на опит и споделяне на проблеми с професионалисти и близки на болни.

“Нищо не може да върне живота ни отпреди, но все пак всеки има право на достоен живот”