Подай ръка в трудни времена

подай ръка

Една споделена история за съпричастност и подкрепа по време на COVID-19

Дори и при най-благоприятни обстоятелства, достойният начин на живот на хората с деменция и техните близки е огромно предизвикателство. Особено в България, където е налице съществена липса на адекватни държавни социални услуги в областта.

Затова една от целите на нашето сдружение е да укрепим връзките между семействата за осъществяване на своевременна подкрепа и разбиране. Мотивирани от желанието да сме активни и реално полезни, се стараем да изграждаме спасителни мрежи от човешки взаимоотношения.

Деменцията е тежко състояние, което в условията на пандемия изглежда смазващо непреодолимо, но ние знаем, че заедно е по-леко! Водени от тази мисъл, публикуваме писмото на Родимир (с негово съгласие):

Диагнозата на майка ми беше поставена през 2017г. В началото на 2018г. аз се свързах с Ирина, председател на гражданско сдружение „Алцхаймер България“, за помощ и информация. Ирина веднага се отзова и дори ни посети два пъти вкъщи. 

Благодарение на нея се запознах и със Сани (Станислава), която беше поела инициативата да организира срещи за взаимопомощ под надслов „Алцхаймер кафе – приятели на деменцията“.

Бих искал да поясня, че моят татко се грижи за майка ми, тъй като тя загуби своята самостоятелност, а аз живея в чужбина от 35г. Положението е сложно, защото нямам братя и сестри, но с помощта на Сани и ГС „Алцхаймер България“ го закрепихме. 

На практика Сани пое доброволно патронаж над моите родители, въпреки че нейната майка страда от същата болест и тя се грижи и за нея.

През декември 2020г. татко се разболя от Ковид-19 и го приеха в болница „Св. Ана“ в София. Не мога да опиша колко критично стана положението. Аз не можех да пътувам.  Сани отново се притече на помощ, въпреки че осъзнаваше опасността да се зарази. Тя заведе майка ми да се тества с PCR тест, който, за щастие, се оказа отрицателен. Сани посещаваше майка ми всеки ден и спешно организира жена да се грижи за нея, а впоследствие и за татко, след като го изписаха. 

Безкрайно съм благодарен на Сани за нейната всеотдайна помощ, а също така и на ГС „Алцхаймер България“!

Сърдечни поздрави,

Родимир Ковачев (Роди)