Международното общество за фронтотемпорални деменции (International Society for Frontotemporal Dementias) е научно общество с нестопанска цел, фокусирано върху фронтотемпоралните деменции. Членовете включват лидери в изследванията на болестта по целия свят, а обществото е свързано с голяма международна среща, която се провежда два пъти годишно, представяйки най-новите открития.
Между 2-ри и 5-ти ноември тази година обществото проведе една от срещите на конгреса във Франция – страна с дългогодишни традиции в областта на изследванията, посветени на дементните заболявания. След Сидни, Мюнхен и Ванкувър, конгресът се състоя в красивия град Лил и събра на едно място представители от десетки държави от пет континента от едни от най-престижните световни академични институции и консорциуми от експерти, лекари и научни изследователи.
Фронтотемпоралната деменция е втората най-честа причина за поява на деменция при хора в активна възраст (обикновено преди навършване на 65 години), която се проявява със сложна клинична картина, включваща езикови, двигателни и познавателни нарушения, както и промени в поведението и личността. Заболяването, подобно на болестта на Алцхаймер, има фамилна (обусловена от наследствени фактори) и спорадична форма, като генетичната обремененост допринася за близо 30 % от случаите на фронтотемпорална деменция. През последните 20 години е постигнат значителен напредък в разбирането на молекулярната и генетична основа на заболяването, идентифицирането на рискови фактори от средата, свързани с начина на живот, които взаимодействат с фамилната обремененост, и разработването на терапевтични подходи.
Именно тези въпроси бяха едни от множеството вълнуващи теми, които експерти и учени дискутираха по време на конгреса в Лил. Някои от ключовите дискусии включваха откриването на нови кандидат биомаркери, сигнализиращи за появата и развитието на болестта, като натрупването на протеинови фрагменти от тау и TDP-43 в мозъка, изменения при леките вериги на неврофиламентите – клас от интермедиерните филаменти, които помагат на невронните клетки да поддържат своята стабилност и растеж, и хроничен възпалителен процес в мозъка. Освен това експертите обсъдиха откриването на нови гени, които са замесени в причиняването на фронтотемпорална деменция, както и други заболявания, причинени от фронтотемпорална лобарна дегенерация, като прогресивната супрануклеарна парализа и амиотрофична латерална склероза. Експертите от водещи световни университети коментираха и напредъка в разбирането ни за някои от симптомите, съпътстващи сложната клинична картина на фронтотемпоралната деменция, като халюцинации, депресивност, агресия, безразличие и липса на емпатия, които се проявяват и при други психиатрични състояния.
Един от специалните аспекти на конгреса в Лил, освен мащаба му като форум за сътрудничество и обсъждане на най-забележителните научни открития, е съчетаването му с Ден, посветен на болногледачите, който се провежда едновременно с конгреса. Денят, посветен на болногледачите, се фокусира изцяло върху лекции, семинари и презентации с конкретна насоченост към семействата и грижещите се за болен от фронтотемпорална деменция, научните и технологични открития, които могат да облекчат болногледачите, включително и върху провеждането на креативни работилници, по време на които болногледачи могат да споделят за преживяванията и чувствата си и да бъдат овластени за участие в диалог за заболяването редом с научните специалисти.
От ГС „Алцхаймер – България“ сме особено горди, че нашата доброволка от екип „Обучения и Координация“ Ивана Кънчева бе един от одобрените за участие научни изследователи. Ивана следва магистратура по Когнитивна невронаука в Университета в Утрехт, но по време на конгреса представи научния труд, който разработва като стажант към Университета в Кеймбридж под супервизията на научния си ръководител и доктор на науките Камен Цветанов. Ивана е един от доброволците, които особено споделят мисията на сдружението да се отвори публичен диолог, посветен на превенцията на невродегенеративните заболявания посредством здравословен начин на живот, като именно тази страст случайно я отвежда при доктор Цветанов, който е старши научен сътрудник в департамента по Клинични невронауки на Кеймбридж и изследовател с дългогодишен опит в областта на мозъчното стареене. Съвместната им работа е концентрирана върху също толкова любопитна и общественозначима тема – какво е влиянието на мозъчно-съдовите изменения в траекторията от патологични промени, причиняващи фронтотемпорална деменция и водещи до нейното развитие и влошаване с възрастта.
По-конкретно, проектът изследва цереброваскуларната реактивност, която показва способността на мозъчните кръвоносни съдове динамично да регулират кръвоснабдяването на мозъка и е показател за доброто му общо здраве. Процесът може да се измерва безопасно, надеждно и в голям мащаб чрез амплитудата на нискочестотните флуктуации в състояние на покой – сигнал, който може да се извлече чрез определен метод за обработка на данни от функционален магнитен резонанс. Ивана и Камен наблюдават намаляване на цереброваскуларната реактивност при пациенти, развили фронтотемпорална деменция, но по-интересното е, че тези изменения в ключови региони на мозъка, които поддържат висшата мисловна дейност, се случват още в предсимптомната фаза на заболяването и са свързани с намаляване на познавателните способности.
Тези резултати подчертават важността от поддържането на добро сърдечно-съдово и, в резултат, мозъчно-съдово здраве, при хора с фамилна обремененост за развиване на фронтотемпорална деменция, както и на всеки друг вид деменция и невродегенеративно заболяване. Доброто сърдечно-съдово и мозъчно-съдово здраве предопределят активен начин на живот, контрол на кръвното налягане и нива на така-наречения „лош“ LDL холестерол (холестерол от липопротеини с ниска плътност, както и регулиране на нивата на триглицеридите). Липопротеините с ниска плътност могат да се отлагат в стените на артериите и тъканите, образувайки атеросклеротични плаки. При тютюнопушене и непълноценна диета например, те се окисляват, което предизвиква и поддържа възпалителни процеси в организма, ускорява запушването на артериите и затруднява нормалното им разширяване, необходимо за извършване на физическа дейност например. Крайният резултат е затруднено доставяне на кислород – намалено кръвоснабдяване (исхемия) на мозъка, което увеличава риска от инсулт, деменция и мозъчно-съдова болест, както и намаляване на познавателните способности в напреднала възраст.
Ивана и Камен се надяват, че подобен тип изследвания ще наберат популярност и у нас, вдъхвайки надежда на хората с повишен риск от развиване на деменция, че подобрявайки начина си на живот, могат да забавят появата на симптомите на заболяването и дори да го предотвратят.
Повече за самата конференция и вълнуващите теми, представени в Лил, може да намерите на официалния сайт на Международното oбщество за фронтотемпорална деменция: ТУК