Седмица, посветена на знанието за мозъка

От 11-ти до 17-ти март 2024 г. се отбеляза Седмицата, посветена на знанието за мозъка.

ГС „Алцхаймер – България“ се включи с интересни факти за мозъка, подготвени от Ангелина Кънчева и Ивана Кънчева. На 16-ти март представители на сдружението се включиха и в ежеседмичното тичане на 5kmrun.

По повод на това ви представяме всички факти, които младите учени подготвиха за сдружението.

Знаете ли, че…

Капацитетът за съхранение на мозъка се счита за практически неограничен. Научни изследвания показват, че човешкият мозък се състои от около 86 милиарда неврони. Всеки неврон образува връзки с други неврони, наречени синапси, което може да добави до 1 квадрилион (1000 трилиона) връзки. Разгледан отблизо, синапсът – по-малък от една хилядна от милиметъра в диаметър – е специализиран интерфейс, състоящ се от краищата на два неврона, разделени от малка празнина. Химикали преминават от един неврон през междуклетъчна празнина и в процеса предизвикват електрическа активност в следващия неврон, като по този начин предават нервен сигнал. Има може би дузина известни видове синапси, категоризирани според вида химикал, използван в тях. Особено важни са поради ролята им в поддържане на умствените функции в застаряващия мозък. Всъщност броят на синапсите в мозъка варира с времето. Любопитно е, че има периоди, в които недостатъчно използваните синапси се елиминират, например по време на феталното развитие, ранна детска възраст и юношеството – периоди на турбулентни промени в мозъка, докато в крайна сметка се достигне до стабилен, постепенен спад в броя на синапсите с нарастване на възрастта. Броят и силата на синаптичните връзки в различни мозъчни вериги също варират с циклите на събуждане и сън, както и с ученето. Много невродегенеративни състояния, като болестта на Алцхаймер, се характеризират с изразено изчерпване на специфични видове синапси в ключови области на мозъка. Именно нарушаването на целостта на невроните и синаптичните връзки между тях водят до нарушения в паметта. 

Знаете ли, че…

Според някои доказателства, човешкият мозък може да генерира около 23 вата мощност (достатъчно за захранване на електрическа крушка). Цялата тази сила изисква така необходимата почивка, която хората си набавят чрез сън. Ако си представим, че връзките в мозъка са като транспортната система на голям град, достатъчният сън помага за поддържане на връзките в системата, така че всички превозни средства да пристигат навреме и пътуват ефективно, използвайки функционалността си оптимално. Освен това, лишаването от сън може да увеличи натрупването на протеин в мозъка, наречен бета-амилоид, който е свързан с болестта на Алцхаймер. Изследвания са показали, че има увеличение на бета-амилоид в мозъците на хора след нощ на лишаване от сън (около 31 часа без сън), сравнени с тези на хора, набавили си пълна нощна почивка. Тези промени са наблюдавани в области на мозъка, включващи таламуса и хипокампуса, които са особено уязвими към увреждане в ранните стадии на болестта на Алцхаймер. Учени също са установили, че участници в подобни проучвания с по-голямо увеличение на нивата на бета-амилоид в мозъка съобщават за по-лошо настроение след лишаване от сън. Тези констатации подкрепят други проучвания, които са установили, че хипокампусът и таламусът играят роля в не само в поддържане на когнитивните функции и бодростта на мозъка, но и в промените в настроението.

Знаете ли, че…

Точно както няма вълшебно хапче за предотвратяване на когнитивен упадък, нито една всемогъща храна не може да осигури безпределна острота на мозъка с напредване на възрастта. Диетолозите подчертават, че най-важната стратегия е да се следва здравословен хранителен модел, който включва много плодове, зеленчуци, бобови растения и пълнозърнести храни. Протеините от растителни източници и риба, както и изборът на здравословни мазнини, като зехтин или рапица, вместо наситени мазнини, са също супер храни за мозъка.

Изследвания в областта показват, че най-добрите храни за мозъка са същите, които защитават сърцето и кръвоносните съдове, и включват:

  • Зелени, листни зеленчуци като къдраво зеле, спанак, зеле и броколи са богати на полезни за мозъка хранителни вещества като витамин К, лутеин, фолат и бета каротин. Изследванията показват, че тези растителни храни могат да помогнат за забавяне на когнитивния спад.
  • Мазната риба е изобилен източник на омега-3 мастни киселини, здравословни ненаситени мазнини, които са свързани с по-ниски кръвни нива на бета-амилоид – протеинът, който мнозина смятат е причинител на болестта на Алцхаймер. Рибите с ниско съдържание на живак, като сьомга, треска, консервирана риба тон и минтай, се считат за по-полезни. Неживотински източници на омега-3, като ленено семе, авокадо и орехи, са също много полезни.
  • Горските плодове помагат за подобряване на паметта. Проучване, направено от изследователи от болницата Brigham and Women’s в Харвард, дори е установило, че жените, които консумират две или повече порции ягоди и боровинки всяка седмица, забавят влошаването на паметта си с до две години и половина.
  • Чай и кафе – кофеинът в сутрешната чаша кафе или чай може да предложи повече от просто краткотрайно повишаване на концентрацията. В проучване от 2014 година, публикувано в The Journal of Nutrition (Журнал по Нутрициология или Наука за Храненето), хора с по-висока консумация на кофеин постигат по-добри резултати при тестове за умствена функция. Кофеинът може също да помага за укрепване на нови спомени, според други изследвания.
  • Ядките са отличен източник на протеини и здравословни мазнини, а орехите конкретно се считат за особено полезни за подобряване на паметта. Проучване от 2015 година от UCLA свързва по-високата консумация на орехи със завишени резултати на когнитивни тестове. Орехите са с високо съдържание на вид омега-3 мастна киселина, наречена алфа-линоленова киселина (ALA). Диети, богати на ALA и други омега-3 мастни киселини, са свързани с по-ниско кръвно налягане и по-чисти артерии. Това има положителен ефект както върху сърцето, така и върху мозъка.

Инициативата се осъществява с подкрепата на FENS и VBrand Visuals.

Очакчвайте още факти за мозъка в следващите статии на сдружението.