„Алцхаймер Европа“ очертава настоящото състояние на политиките за деменция в Европа

На 30 март 2021 година Алцхаймер Европа публикува нов доклад „Мониторинг на деменцията 2020“, който предлага поглед на високо ниво върху това как различните държави в Европа отговарят на предизвикателствата, които деменцията поставя пред тях.

Докладът включва обзор върху различните държави в Европа спрямо това как се справят с предизвикателствата, които деменцията поставя пред тях, като проучването е направено с оглед на 10 области, свързани с политиките и грижата. Докладът е съставен от Алцхаймер Европа, работейки съвместно с членките от различните държави на асоциацията.

Подобен доклад беше публикуван и през 2017 година, което направи възможно сравняването на състоянието на държавите днес спрямо преди 3 години.

Основни акценти от „Мониторинг на деменцията 2020“ в България включват:

  • Наличност на услуги, свързани с грижа: В България липсват дневни центрове за грижа, а центровете за постоянна грижа са недостатъчни. Това поставя България на последно място по наличност на услуги сред останалите членове на Алцхаймер България.
  • Достъпност на услуги, свързани с грижа: По-голяма част от услугите, свързани с грижа, които изобщо са налични, не са държавно финансирани, а се осигуряват със самостоятелни средства. Отново България е на последно място по този показател.
  • Реимбурсация на лекарства: Някои от наличните лекарства за деменция са реимбурсирани, като в това отношение България е по-напред спрямо част от държавите, включени в проучването.
  • Наличност на клинични проучвания: България се включва в част от клиничните проучвания, като тя е сред първите десет държави с най-висок показател по този критерий.
  • Включване на държавите в инициативите, свързани с проучвания върху деменцията в Европа: България участва и в част от инициативите, свързани с проучвания върху деменцията в Европа, въпреки че се нарежда сред последните места.
  • Разпознаване на деменцията като приоритет: България няма национална стратегия за деменцията, но са формирани експертни групи. Тук, тя отново се нарежда сред последните места.
  • Развиване на инициативи за приятелски настроено към деменцията общество: В България няма създадени инициативи на национално ниво за Приятелски настроено към деменцията общество, като такова е положението и в другите източноевропейски държави. Гражданско сдружение „Алцхаймер България“ има единични опити за създаване на Приятелски настроено към деменцията общество, като предоставя информация и знания пред различни социални прослойки, но успехите са много минимални, защото липсва стабилно финансиране, политическа визия и държавна подкрепа.
  • Признаване на законни права: Много малко държави се включват в създаването на законни права, като България не е част от тях. Тя е една от трите държави, които нямат специфична законова протекция за хората с деменция (например при гласуване, финансови и здравни пълномощници и т.н.).
  • Ратифициране на международни и европейски договори за човешките права: България е подписала четири международни документа, ратифицирала е три, а два не е подписала изобщо, което я поставя по средата на класацията спрямо другите държави.
  • Права при грижа и наемане на хора: Що се отнася до правата на болногледачите (професионални и неформални) в България,  те се простират до това да получат възможност за неплатен отпуск. Има обаче разнообразни права за болногледачите, които трябва да бъдат признати и в България.

Така България попада на последно място спрямо останалите държави при формиране на обща оценка. Необходимо е да бъдат предприети по-сериозни мерки и политики, насочени към подобряване на живота на хората, засегнати от деменция, тъй като се очаква следващите десетилетия да има рязко покачване на дементноболните, а болестта поставя хората пред огромни предизвикателства, които повлияват не само на техния живот, но и на цялото общество.